В днешната статия ще направим някои пояснения по задължението на физическите лица за облагане на заплатите, постановени със съдебно решение поради неправомерно уволнение по трудов договор. На практика съдебните решения при обжалване на приключването на трудови договори и влизането им в сила отнема повече от година, а много често сроковете по обжалването довеждат до няколкогодишно забавяне на влизането на решението в сила.

Като правило, приходите и разходите се декларират и облагат в данъчния период, в който действително се реализира потока от стоки и услуги, който те представляват, независимо от кога се осъществява съответстващият им паричен или финансов поток.

В случай на операции с разсрочено плащане се разрешава прехвърляне на суми в последващи данъчни периоди въз основа на реалните плащания.

Правилото се отнася за операциите, при които в момента на операцията точно е определена цената на предаване и сроковете, в които трябва да бъдат извършени плащанията. Прехвърлянето в следващи данъчни периоди се прилага, когато за операцията са определени последователни плащания или еднократно плащане, при условие, че периодът между доставката и падежа по плащането е по-голям от година.

Ето защо, в тези случаи доходът се смята за начислен в момента на извършването на операцията, но за целите на данъчното облагане се прилага отсрочено интегриране на доходите в данъчната основа до момента, в който се получи отложеното плащане. (Член 19 TRLIS Кралски законодателен декрет 4/2004 от 5 март 2004; Консултация на DGT V1992-06, от 10 октомври 2006 г. ;. Консултация на DGT V1225-08 от 12 юни от 2008 г.).

Консултацията със задължителен ефект за данъкоплатците с № V2113-17 от 08/10/2017 указва периода, в който трябва да бъдат обложени заплатите, постановени със съдебно решение, влязло в сила няколко години след датата на уволнението, декларирано като нищожно от съда.

Според член 17.1 от Закон 35/2006 от 28 ноември относно данъка върху доходите на физическите лица доходи от трудови правоотношения са “всички насрещни плащания или печалби, независимо от тяхното наименование или характер, парични или в натура, които произтичат пряко или косвено от личната работа или от взаимоотношенията с трудов характер или произтичащи от Уставни разпоредби, които нямат характер на доходи от стопанска дейност “, в съответствие с което посочените заплати ще бъдат класифицирани като приходи от работа.

Член 14 от в Закона за данъка върху доходите на физическите лица (LIRPF) указва правилата по отношение на времевото признаване на приходите и разходите за определяне на облагаемия доход. Според общото правило доходите от трудови правоотношения и капитал ще бъдат включени в данъчния период, през който са станали изискуеми от получателя. Законодателят определя и специфични правила:

а) Когато не е изплатен целия доход или част от дохода, тъй като определянето на правото да бъде получен зависи от предстоящо съдебно решение, неизплатените суми ще бъдат отнесени в данъчния период, в който съдебното решение влиза в сила.

б) Когато поради доказуеми и независещи от данъчкоплатеца обстоятелства доходите от трудови правоотношения се получат в данъчни периоди, различни от тези, в които са станали дължими, ще се включат в данъчната основа в периодите, в които са били изискуеми, но ще се декларират в периода, в който са били получени. Ако случаят е такъв, се установява практиката, да се подаде допълнителна данъчна декларация за периода, в който са станали дължими, но без налагане на глоби, неустойки или лихви за забава. В случаите по б. а) доходите ще се считат за изискуеми от получателя в данъчния период, в който съдебното решение влезе в сила.

Декларацията ще бъде подадена в периода между датата на получаване и края на следващия срок за подаване данъчните декларации от този вид.

Обвързваща резолюция на Главна дирекция “Данъци”, V0233-16 от 21 януари 2016 г. разглежда възможността за прилагане на намаления по тези заплати.

Член 18 от LIRPF урежда процентите на намаление, приложими към определени приходи от трудови правоотношения:

“1. Като общо правило, приходите се включват в облагаемия доход в тяхната цялост, освен ако не са резултат от прилагането на който и да е от процентите на намаление, посочени в следващите раздели, като тези проценти няма да се прилагат, когато ползата е получена под формата на наем.

2. 30-процентното намаление, в случай на брутни суми, различни от предвидените в член 17.2. а) от този закон (пенсии, обезщетения участия в общо-работнически застрахователни фондове и др.подобни) , които имат период на генериране, по-дълъг от две години, както и онези, които се квалифицират регламентарно като придобити извън обичайния редовен срок, когато приходите не надвишават 300 000 евро. За приходи, които надвишават 300 000 евро, законодателят налага следните ограничения на намалениетоЛ

– за доходи между 700 000 и 1 000 000 евро намалението от 30% ще се изчисли върху сумата, произтичаща от намаляването на 300 000 евро с разликата между сумата на дохода и 700 000 евро

– когато размерът на дохода е равен или по-голям от 1 000 000 евро, няма да се прилага такова намаление.

В случай на доходи, получени от прекратяване на трудово правоотношение, определянето на годините, за които е получен дохода, съответства на броя на отработените години от работника по трудовото правоотношение. В случай, че тези доходи се получават на части, при изчисляването на периода на облагане трябва да се вземе предвид броят на годините за разсрочено плащане съгл. установените норми.

Това намаление обаче няма да се прилага за доходи, които имат период на генериране, по-дълъг от две години, когато през петте данъчни периода, предхождащи този, в който са станали дължими, данъкоплатецът е получил друга доходи с период на генериране, надвишаващ две години и вече е ползвал съответното намаление.

За тази цел общият размер на подлежащите на облагане трудови доходи се определя като аритметична сума от доходите по години независимо от данъчния период, за който се отнасят.

Следователно, когато заплатите, постановени със съдебно решение за периода от датата на уволнението до датата на съдебното решение, когато съответстват на времеви период, по-голям от две години, се класифицират като приходи с период на генериране, по-дълъг от две години, и върху тях ще се прилага гореспоменатото намаление.

Galya Ivanova Dusheva,
Economista